 Група Лот Лориен са магия, която трябва да се съпреживее и съпочувства. Когато вокалистката Бора запее, за мен излитат пъстроцветни комети, разцъфват цветя, разгарят се пламъци...
И е топло, нежно, красиво...
Светът е такъв, с каквито очи погледнеш на него.
Музиката на Лот Лориен е напомняне - за българското, за непреходния дух на българщината и носталгия по миналото.
Бела Дена бере Бял равнец в градината на майка си, а Стоян извежда своето конче, докато еничар кърви и тъгува от злодеянията, които е извършил и
"... весело размахвам сабята
ала моя кръв изтича само...
Мене ме осинови забравата.
Аз съм рана,
мамо."
С Лот Лориен присядам до камината и огънят й ме топли, сякаш хиляди светулки излитат към светлоликото небе и загръщат с юрган от вълшебства студенината на живота.
Твойто листе, горо сестро, пак ще да покара,
мойта младост, горо сестро, нема да се върне.
Фолклорните мотиви напомнят за Балкана и вълшебният вятър, който ечи там и довява спомени за нестинари, за девойки, които вият пъстри маргаритени венци, за шепот на вълни и чайки и за обич.
За много обич.
Обичам ви, приятели!
П. С. Иначе концертът в Backstage беше невероятен, да. На мен ми стига да се вгледам в очите на Бора и да запея. И отлитаме заедно :)
Човешката библиотека ще помага за бъдещи концерти на групата. ;) 
| |
|
