Тричленен състав на ВАС прогласи нищожността на Заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда, с която е обявен Народен парк “Странджа”

С Решение № 6794/29.06.2007 г., постановено по адм. дело № 12379/2006 г., тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) прогласи нищожността на Заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда, с която, на основание чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата (отм.), е обявен Народен парк “Странджа” на площ от 116136,2 ха.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
Решението е подписано с особено мнение от съдия Юлия Ковачева.

Съдебният състав приема, че жалбата на кмета на община Царево е основателна. Чл. 22 от Закона за защита на природата (ЗЗП), действащ към датата на издаване на заповедта, е предвиждал, че природните обекти се обявяват за защитени със заповед на министъра на горите и горската промишленост след съгласуване със заинтересуваните ведомства, като заповедите се разгласяват на населението и се обнародват в “Държавен вестник”. Границите на защитените природни обекти се определят и се означават на терена с ясно видими и трайни знаци.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Според заключението на вещото лице, съгласно направеното от Комитета по горите предложение за създаване на защитената територия, точна индивидуализация и граница на Природен парк “Странджа” не може да се определи. Установява се също, че сочените в заповедта 6032,4 ха земеделски земи от територията на община Царево не са индивидуализирани и не са посочени с граници отделните имоти, попадащи в обхвата на тези площи, а картата на възстановената собственост и плановете за земеразделяне на землището на с. Варвара, община Царево са приети с Протокол от 25.01.1997 г., т. е. след издаване на обжалваната заповед.
Последното обстоятелство е отразено и в Удостоверение № 267/13.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Царево, от което се установява, че в картите на възстановената собственост няма отразени граници на Природен парк “Странджа”, при което и в издадените решения за възстановяване на собственост върху земеделски земи няма отразени ограничения на ползването на имотите.
Въз основа на Споразумение № РД-50-178/17.09.2003 г., подписано между МОСВ и МЗГ е издадена Заповед № 45/03.06.2004 г. за назначаване на комисия, със задача да установи грешките и несъответствията при отразяването на Природен парк “Странджа”. Комисията е констатирала, че границите на парка не са отразени в картата на възстановената собственост на земеделските земи. След приключване работата на комисията, на заседание на 30.05.2006 г., границите на парка са отразени в цифровия модел на картите на възстановената собственост за съответните землища.
Съдебният състав приема, че в обжалваната заповед не са индивидуализирани земеделските земи, попадащи в обхвата на парка и не са посочени границите на защитената територия. Предприетите след издаването на обжалваната заповед действия по индивидуализацията на имотите, не съставляват част от административния акт или от процедурата, предхождаща издаването му.
Изискването, въведено с чл. 22 от ЗЗП (отм.) и чл. 25, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЗП (отм.), границите на природния парк да бъдат определени е императивно и е задължителен реквизит на заповедта за обявяване на даден природен обект за защитен. Също така е и предпоставка за обективиране на границите на място, чрез отбелязването им на терена с ясни и трайни видими знаци. Според съда, началната невъзможност обектът на заповедта да бъде индивидуализиран по признаците му, съдържащи се в самия административен акт, налага извода за липса на обект, като предмет на властническото волеизявление на административния орган.
Съдебният състав констатира, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед - липсват доказателства за съгласуването й с компетентните ведомства и организации, изброени в чл. 25, ал. 1 от ППЗЗП (отм.).

Съдия Юлия Ковачева, която е депозирала особено мнение по делото, не споделя извода на мнозинството на съдебния състав по отношение нищожността на Заповед № РД-30/1995 г. на министъра на околната среда. Съобразно заключението на вещото лице, към датата на издаване на заповедта не е била изготвена карта на възстановената собственост, т.е. земеделските земи са съставлявали общ поземлен фонд, независимо от започналата процедура по реституцията им. Съдия Ковачева приема, че при това фактическо положение, посочването на обща територия от 33063,3 ха от землището на община Царево в заповедта, заедно със задължението територията на място да бъде маркирана с трайни отличителни знаци, не обуславя извод за невъзможност да бъде индивидуализиран обектът на заповедта и то като цяло (в т.ч. и земите от горския фонд, които са предмет на самостоятелно третиране в акта).

Тук тъкмо налягахме на асфалта на Петте кьошета, но за съжаление батерията не ми издържа да снимам по-дълго.
:(
И все пак си беше преживяване ;)