Трима бяха - той четвъртият. И го носеха за краката... А наоколо е зелено - толкова зелено, че ти се иска да излезеш и да го прегърнеш с ръце. Толкова зелено, зелено, зелено...
В автобуса тази празнична привечер се возят главно цигани. Усмихнати. Белобрад човечец ръкомаха на отминаващия трамвай. Дали му казва Христос Воскресе?
В магазините ни посрещат боядисани яйца... Традиции?
Мен ме боли, защото го чувствам - всичкото - болката на възкръсващия свят. Топлината ми - онази, дето извира от сърцето й е студено. Маха с ръчички и отчаяно моли - прегърнете ме, за да ми стане по-топло...
Чудно е как се меним и как се запазваме. А аз съм си същата - със същия трепет боядисах яйцата днес, както предишните години... само съм по-обичаща, по-нетърпелива в обичта си, по-ранима (дали?) Повече жена и по-малко момиче... И все пак дете, дете.
Да си дете значи да обичаш без резерви - безрезервно, без да искаш нещо в замяна.

Какво би станало с душата на човек ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

из Евангелие на Лука

Нека бъдем повече - хора, по-добри, не само на Великден. Нека възкръсваме със сърца и да даваме със сърцата си, дори и малко. Да даваме!

Христос Воскресе на всички!