Приказка за приказките
Светът е пълен с приказки. Висят по дърветата, търкалят се по пътищата, валят върху покривите, кацат по прозорците, никнат от земята.
Как никнат приказките ли? Ами, ето така: показва се зелено стръкче, разперва листенца, после някак изведнъж цъфва цветенце. И не щеш ли, пристига една дебела мъхеста пчела:
- Бръм, бръм, дай да видя какво има тук! - и най-безцеремонно се навира в чашката на цветето, и почва да пие нектар. То, горкото цвете, едва си събрало половин капчица, а тая ми ти пчела най-нахално я изсмуква. И обира прашеца от тичинката на цветето, и доволна се потупва по коремчето, та изтърсва прашец от някое друго цвете, дето го е ограбила преди това. И хоп! Става чудо. Щом чуждият прашец влезе в цветчето, то почва да се превръща в плод.Абе, казвам ви - истинско вълшебство! Имаше жълто цвете, пък сега - зелена тиквичка. А междувременно, това, което пчелата задигна от цветето, тя си го занесе у тях, в кошера. И си направи мед. И след някой и друг месец, когато тиквата узрее, може да ядете и тиква, и мед. И всичко това произлезе от една семка, която е решила да пусне зелено стръкче и от една пчела, дето постоянно се занимава с пладнешки грабежи И не само, че не я съдят, ами много й се радват и дори като хвалят някого казват:
- Работлив като пчеличка.
Чудеса!
Да, чудеса. Понякога ти падат върху главата. Вървя си аз по улицата и изведнъж някой ме замеря с нещо. Кестенът, моля ви се! Изгледал си децата и сега ги гони от къщи, защото догодина щял да си ражда други. Н всичко отгоре и лукав. Убеждава ме да си събера колкото искам, да ги пека, да ги варя, но ако може тези трите, най-дебелите, да ги посадя в двора.
- Как ли не! - му отвърнах аз. Та като пораснат, и те да ме замерят с падащи предмети. И ги посадих в парка пред кметството като пораснат, нека си ръсят децата върху главата на кмета. Ние защо сме го избрали? - Да ни пази от неприятности.
А когато някоя приказка ви кацне на прозореца, много внимавайте да не я изпуснете. Тези приказки са много красиви. Някои от тях са дребни, сиви и приличат досущ на врабчета, но вие не се заблуждавайте - това са великолепни приказки. И са много храбри. Чирикат и в студ, и в пек,вият гнезда от някакви си клечки, снасят яйчица и от тях се люпят нови малки приказки. Уверявам ви, приказките, които се люпят от яйца са най.интересните. Защото от яйце какво ли не излиза? Може - синигерче, може патенце, а може и змийче, и крокодилче. Ами костенурките? Ами рибите? Ако ядете хайвер, трябва да знаете, че като някой великан на една закуска сте излапали хиляди рибешки яйца. Е, какво? Нали и ние трябва да живеем?
А има и огромни яйца. Онези грамадни птици, щраусите... Абе, какво говоря! Не сте ли чули за птицата Рух? Никак, никак? Е, не е лошо да прочетете за приключенията на Синбад Мореплавателя. Ако знаете само какви невероятности му се случват! Аз лично най-много се страхувах от морския дявол, а птицата Рух ми беше приятна. Нищо, че се храни със слонове, пък аз слоновете ги харесвам. Ако знаете какви хубави приказки се въртят около слоновете, прилични на златни мушици. Като видите слон, вгледайте се.
А пък вчера си намерих една приказка. Беше се престорила на свиреща кутийка. Хм. Навярно Иван Пет'ов Матеев си е напуснал играчката пред входната врата - рекох си аз и я взех.
И като я взех, пак си рекох:
"Що да не си посвиря и аз? Само Иван ли ще се наслаждава?
Завъртях едно нещичко - нищо. Натиснах едно копче - също. Правих, струвах, не ще да свири пустата му кутийка и туй то.
Я да я отворя и да разбера тая работа. Отварям. Кутийката - празна. Ясно. Иван е развалил свирилото, извадил го е, запилял го е някъде, а кутийката е изхвърлил. Така хубава кутийка! Хем изрисувана. От едната страна куче бие барабан. От другата - две котки зяпнали, навярно пеят. По-нататък бръмбар надува кларинет. Още по-нататък - козел свири на лира-звънчета. Най-отгоре, на капака се излегнали три мечки и нищо не правят. Навярно слушат концерта.
И аз се заслушах. Стори ми се, че наоколо стана нещо. Постоях, почудих се и разбрах - кутийката е била пълна с тишина. Точно така. Когато Иван е извадил музиката, там се е втурнала тишината и така добре се е сгънала и напластила, че почти се е втърдила. Много чудна работа. Само че когато съм отворила кутийката, тишината е почнала да се разтапя, да тече и да ме залива.
А най-чудното е, че сред тази тишина аз почнах да долавям най-малките далечни шумчета. И да ги различавам. Удивително! Две снежинки се сблъскаха над Исландия. А от другата страна на Земята пухче от пингвин падна върху леда. В плитчините на Саргасово море една рибка мръдна мустаче и премести четири песъчинки. В Нова Зеландия буболечка пие капка роса и така смешно мляска! Майка й не я е възпитала да се държи прилично. И какво от това? Само аз я чувам и ми е смешно. Значи, добре ми е. А каква шумотевица вдига една гъсеница в Южна Африка! Дванайсет чифта крачета напредват неумолимо. Как не се стряскат ония южноафриканци, не знам. На мене това коте ще ми продъни ушите. Кое коте? Онова, дето майка му го мие, а то така се е размъркало, че ще изплаши рибите в Дунава. Ами! Как ли пък не! Нищо им няма на рибите. Нали само аз чувам тези приказни малки шумчета. Хм. Че само аз ли имам уши? Вашите да не би да са запушени? Я се вслушайте. Спрете за малко да търчите и крещите. Организирайте си една голяма хубава тишина.И слушайте. Послушайте вълшебните приказки, които разказва този чудесен свят, който ни обгръща. Бог за нас го е сътворил, за да му се радваме.
И какво ми говорите? Че тази приказка не е Коледна? Хайде, де! Нали Коледа е времето на чудесата. По Коледа всички се сещат дори и за бедните деца. И им правят подаръци. А при някои от тях може да дойде и самият дядо Коледа и да им намери весел топъл дом, приятели и закрила. А щом чудесата не са се свършили, то и приказките ще продължат да никнат от земята, да кацат по прозорците, да вали върху покривите, да се търкалят по пътищата, да висят по дърветата... Светът е пълен с приказка. Да.
~~~
поздравявам ви и прегръщам с тази приказка, защото днес ми е чудно-приказно.
И защото вярвам, че приказките казват много. :)
