Това е подаръка от нашата класна - най-хубавия, който можеше да ни направи. ;)

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас
с общи тревоги и мечти
чертаеше своя път.
И вярвахме всички до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове пожелавани
със откровения незабравени
цял живот?

Е, не бяхме чак толкова неразделни, но вече си ми липсват...